Разходите на брокера в сравнение: Ето как инвеститорите наистина спестяват!

Структурата на разходите при търговия с ценни книжа играе централна роля за инвеститорите. Таксите за управление на депото и разходите за поръчки са сред решаващите фактори при сравняване на брокери. По-специално необрокерите често се отказват от такси за управление на портфейл, което ги прави привлекателни за много инвеститори. Съществуват обаче значителни разлики в разходите за поръчки между различните брокери.

Брокерите използват различни модели за отчитане на разходите, включително класическия модел на комисионната и модела с фиксирана ставка. По-ниските разходи са от решаващо значение за увеличаване на възвръщаемостта за инвеститорите. Често пренебрегван аспект е спредът, разликата между цените купува и продава, която варира в зависимост от брокера и типа търговия, особено при деривати и форекс. Таксите за място за търговия и таксите на трети страни също могат да увеличат разходите, докато някои брокери покриват тези такси за определени поръчки.

Разходи и такси в детайли

За отворени позиции могат да се прилагат овърнайт такси, чийто размер се основава на референтни лихвени проценти като EURIBOR или LIBOR. Специално внимание заслужават и таксите за управление (TER) на ETF и активно управлявани фондове, които не постъпват към брокера. Такси могат да се прилагат и за допълнителни функции на поръчки, като спиране на загубата или спиране на стоп загубата, както и такси за неактивност при ниски обеми на търговия. Когато избират брокер, инвеститорите трябва внимателно да проучат ценовата листа, за да избегнат скрити разходи.

Друг важен момент е разбирането на „съотношението на разходите“, което описва годишната такса, начислявана от инвестиционна компания за покриване на разходите за управление и работа. Минимизирането на съотношението на разходите е от решаващо значение за максимизиране на възвръщаемостта на инвестициите. Тези такси се изразяват като процент от активите на фонда и се приспадат от приходите преди разпределението на акционерите.

• Ein Beispiel: Ein Fonds mit einer Expense Ratio von 1% und einer Rendite von 10% führt zu einer Netto-Rendite von 9%.
• Für Investoren ist es wichtig, die Fondsoptionen zu vergleichen und das Fondsprospektrum auf Expense Ratios und andere Gebühren zu prüfen.
• Kleine Unterschiede in den Expense Ratios können über längere Zeiträume zu signifikanten Differenzen in den Anlagerenditen führen.

През 2020 г. средното съотношение на разходите за капиталови фондове е 0,44%, докато за ETF е 0,19%. Активно управляваните фондове обикновено имат по-високи съотношения на разходите поради техните оперативни разходи, но често се представят по-лошо от пасивно управляваните фондове. Например доставчици като Vanguard, Fidelity и BlackRock получиха признание за ниските си такси, докато приложенията за търговия и местните банки се обезсърчават поради по-високи такси.

Сравнението на таксите показва, че съотношение на разходите от 1% спрямо 0,5% за 20 години при инвестиция от $10 000 може да доведе до разлика от $9 835 във възвръщаемостта. И накрая, инвеститорите трябва също да обърнат внимание дали има скрити такси като разходи за продажба, такси за изход и данъци, които трябва да бъдат внимателно проучени в проспекта на фонда.