Държавата иска пасивни сметки: пари за социални цели!
Разберете как държавата планира да използва неактивни акаунти за социални цели и какви разпоредби липсват.
Държавата иска пасивни сметки: пари за социални цели!
В Германия има нарастващ дебат за това как да се справят със спящите сметки, които често работят в сянката на данъчните власти. Докато гражданите обикновено следят своите банкови сметки и депозити, втората и третата сметка често се забравят. Основна причина за това е смъртта на титуляра на сметката, без наследниците да знаят за съществуването на тези сметки. Сега федералното правителство повдигна въпроса как трябва да се борави с тези често неоткрити средства.
Коалиционното споразумение между Съюза и ГСДП предвижда, че целта е средствата от пасивни сметки да се използват за револвиращ държавен фонд за социални цели. Тази идея обаче предизвиква много дискусии и критики, тъй като Германия в момента няма правна рамка за справяне с подобни сметки. В момента, след 30 години бездействие, средствата отиват в банките, които след това трябва да ги облагат с данъци като печалба. Фундаментална реформа изглежда необходима, за да се създаде яснота.
Предложения за реформи и предизвикателства
За да се подобри ситуацията, се предлага, наред с други неща, да се изисква от банките да докладват за неактивни сметки на официален орган. Тези отчети могат да помогнат за увеличаване на прозрачността и да гарантират, че средствата няма да останат неизползвани. Тези идеи обаче са изправени пред предизвикателството, че все още няма обвързващи критерии, които да определят кога даден акаунт се счита за спящ.
Документ от Бундестаг предоставя допълнителна информация и показва, че дискусията относно неактивните акаунти е не само правна, но и етична. Въпросът кой в крайна сметка ще се възползва от тези средства остава открит.
Експертите призовават правителството да създаде ясни рамкови условия за регулиране на достъпа до неактивни сметки и разумно използване на средствата. Критиците твърдят, че тези мерки не само засягат финансовите права на наследниците, но също така биха могли да предизвикат фундаментален дебат за собствеността и богатството в дигиталната ера.
Предложенията на правителството се гледат различно от обществеността и сред финансовите експерти. Остава да видим дали и кога ще влезе в сила правна уредба, която отговаря на настоящите предизвикателства. Междувременно много притежатели на сметки и техните наследници са изправени пред несигурност дали средствата им в системата ще бъдат използвани за социални цели или ще изчезнат във финансовата мъгла на банките.