Кризата с наемите в Германия: Къде изчезнаха евтините апартаменти?

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Статията подчертава продължаващата жилищна криза в Германия, високите цени на наемите в градовете и настоящите законови мерки като тавана на наемите.

Кризата с наемите в Германия: Къде изчезнаха евтините апартаменти?

Жилищната криза в Германия продължава да се влошава. Според актуална информация порталите за недвижими имоти показват непосилни цени на наемите, особено в градове като Мюнхен, Берлин и Франкфурт. Едва ли може да се намери апартамент за по-малко от 15 евро на квадратен метър. Търсенето е огромно и много жилищни асоциации на местните власти се борят с дълги списъци с чакащи, докато отчаяните търсачи на къщи се борят за всяко свободно пространство. Това има не само индивидуални последици, но и икономически последици, тъй като квалифицираните работници и чуждестранните работници избягват да се местят, което допълнително влошава ситуацията.

Кризата на жилищния пазар продължава вече около десетилетие, без да се очертават бързи решения. Законът „Bauturbo“, иницииран от министъра на строителството Верена Хуберц (SPD), има за цел да ускори жилищното строителство, но ефектът остава несигурен. В същото време таванът на наема често се пренебрегва, което означава, че наемите в новите договори често са доста над разрешените 10 процента над местния сравнителен наем. Текущите данни показват, че средният основен наем в 14-те най-големи германски града е бил 8,65 евро на квадратен метър през 2022 г., докато средният искан наем за нови договори е нараснал до 13,43 евро на квадратен метър.

Затягане на тавана на наема

Министърът на правосъдието д-р Стефани Хюбиг (SPD) планира да затегне тавана на наемите до края на 2029 г. Тези законови разпоредби, които са в сила от въвеждането им през 2015 г., имат за цел да забавят увеличението на жилищните наеми в метрополисите. При повторно отдаване наемът може да бъде максимум с 10 процента над местния сравнителен наем. Проблемът с контрола върху наема обаче е, че наемът преди наема, който вече е над разрешената сума, е от решаващо значение, така че много нови сгради не се възползват наистина от този набор от правила. BMJV съобщава за удължаване на горната граница на наема, което се разглежда като първа стъпка в коригирането на закона за наемите в интерес на защитата на наемателите.

Централен аспект, обсъждан в дебата относно реформите за контрол на наемите, е възможното възпиране на частните инвеститори чрез по-строги регулации. Въпреки че държавните жилищни компании не могат да отговорят на търсенето сами, фокусът върху защитата на наемателите с евтини стари договори може да влоши жилищната криза в дългосрочен план. Разликата между по-евтините стари договори и по-скъпите нови договори също нараства, което прави преместването непривлекателно за много наематели. Дори когато условията на живот се променят, много хора не се отказват от евтините си апартаменти.

Перспективи за бъдещето

Германия си е поставила за цел да избягва екстремни условия за наемане като тези в градове като Лондон и Париж. Но пътят дотам е още дълъг. Докато се обсъждат окончателните предложения за дерегулация, се подчертава, че тези мерки трябва да бъдат придружени от нови строителни офанзиви. Те включват, наред с други неща, субсидии за социални жилища и по-високи данъци върху имотите върху незастроена земя, за да се контролират съответно пазарните механизми. Несигурността по отношение на пазарните условия и продължаващата криза обаче затрудняват предоставянето на ясна прогноза. FAZ информира, че жилищната криза ще продължи в обозримо бъдеще, което е тревожна реалност за много хора.