Студенти в Германия: Жилищата се превръщат във финансов кошмар!

Студенти в Германия: Жилищата се превръщат във финансов кошмар!

Студентите в Германия са изправени пред огромно предизвикателство: средно те харчат над половината от доходите си за жилищни разходи. Според доклад на Stern средно 53% от доходите отиват за наем, като студентите, които живеят сами, трябва да плащат до 54%. Това бреме остава доста над препоръчителната граница от 30% и тежестта на жилищните разходи за цялото германско население от 25%.

Това, което е особено тревожно, е фактът, че изискваната ставка за субсидията за жилищни разходи като част от федералната субсидия за обучение (BAföG) е 380 евро, докато средните наеми в много градове вече са значително по-високи. През 2025 г. средните разходи за жилище ще бъдат 489 евро, което означава разлика от над 100 евро на месец, която студентите ще трябва да покриват сами.

Регионално несъответствие и образователна несправедливост

Проблемът не засяга само скъпите големи градове като Мюнхен, Щутгарт, Берлин и Хамбург. Дори в по-малко известни градове жилищното пространство става все по-оскъдно и скъпо. За студентите, които трябва да бъдат реалисти за това къде могат да започнат обучението си, изборът е силно ограничен от необходимостта да преминат през определени процеси за прием. Това ограничение увеличава несправедливостта, като поставя учениците от по-незаможни среди в особено неравностойно положение.

Навсякъде в Германия има дълги списъци с чакащи за общежития, докато много студенти са принудени да търсят подходящо жилищно пространство на пазара на свободни жилища. Наскоро публикуван доклад на Homeplaza подчертава, че BAföG, чиято цел е да създава равни възможности, често не е достатъчна в действителност.

Финансов стрес и отпадане от обучение

Високата тежест върху наема означава, че много студенти трябва да поемат поне една работа успоредно с обучението си. Тези работни места на непълен работен ден, които често изискват повече от 20 часа седмично, ограничават академичните им резултати и увеличават стреса. Експертите предупреждават за последствията от тази ситуация на финансов натиск, което се отразява в забавен напредък в проучванията и често отпадане, особено в домакинствата с ниски доходи.

Настоящият регламент на BAföG не отчита регионалните различия в разходите за живот. Например сегашната такса за наем е 360 евро за студенти, които не живеят с родителите си, което представлява огромно несъответствие в градове като Мюнхен, където споделените стаи струват средно 680 евро. Има разлика от над 300 евро между максималната ставка на BAföG и действителните наемни цени.

Необходимост от действие и искания за реформи

С оглед на тази тревожна ситуация експертите призовават за цялостна реформа на системата BAföG. По-специално се изтъква, че са необходими регионални допълнителни такси за наем и годишно актуализиране на фиксираните ставки, за да се вземе предвид реалността на наемите. Обществената дискусия по тези въпроси набира скорост, но федералното правителство досега остава непоколебимо, когато става дума за фиксирани разходи за наем.

Програмата за млад живот, която насърчава разширяването и изграждането на общежития, може да донесе облекчение, но трябва да се намерят краткосрочни решения, за да се гарантира, че образованието не зависи от това къде живеете. Образователната справедливост изисква среда, в която финансовите тежести не ограничават достъпа до образование.

Като цяло е ясно, че предизвикателствата пред студентите в Германия включват не само структурни проблеми, но и разкриват дълбоки социални неравенства. Остава да видим дали политическият пейзаж е готов да се справи с тези проблеми и да намери устойчиви решения.

Допълнителна информация можете да намерите тук: stern.de и homeplaza.de.