Мерц планира да натрупа оръжие: социалните системи са в опасност!
Инвестиции във въоръжение в Германия: Критика на разходите, сигурността и влиянието върху социалните системи. Планирани разходи и геополитически стратегии.
Мерц планира да натрупа оръжие: социалните системи са в опасност!
На 26 май 2025 г. дискусията за оръжейни инвестиции и милитаризация ще става все по-шумна. Стратегията на германското правителство под ръководството на Олаф Мерц, която има за цел да превърне Германия в най-голямата военна сила в Европа, е поставена под въпрос от различни гледни точки. Тези планове включват промяна в основния закон и одобряване на 500 милиарда евро за отбранителния сектор. Критиците определят тези разходи като безотговорни, особено предвид продължаващите проблеми в инфраструктурата и социалните системи.
Инвестициите на федералното правителство във въоръжение не бяха критикувани само от финансова гледна точка. Трябва да се отбележи, че такива разходи са икономически неизгодни. Веднъж закупени, оръжията могат да остареят неизползвани или да бъдат унищожени по време на война. Ползите от тези инвестиции привидно се виждат в сигурността от вражески атаки, но много експерти предупреждават, че огромните ресурси, вложени в отбранителни проекти, могат да възпрепятстват други важни области като социални услуги и разходи за инфраструктура.
Увеличаване на разходите за отбрана в НАТО
Друг аспект на тази дискусия е приносът на Германия към разходите на НАТО. Федералното правителство планира да увеличи своя принос от 90 милиарда евро на 225 милиарда евро годишно. Това би било значително увеличение, особено предвид общото развитие в НАТО. Страните от НАТО планират да похарчат общо около 2,71% от своя БВП за отбрана през 2024 г., което съответства на около 1,5 трилиона щатски долара. Увеличението на разходите за отбрана спрямо миналата година е 10,9% за всички членки на НАТО и 17,9% за европейските разходи. Самата Германия отчита разходи за отбрана от 2,12% от БВП през 2024 г., което е постигнато, наред с други неща, чрез корекции на изчисленията.
Геополитическата ситуация накара държавите-членки да увеличат разходите за отбрана. В този контекст Германия се разглежда като един от най-големите платци в украинския конфликт, въпреки че, за разлика от други страни, подкрепата не се възприема като заем, а като подарък. Докато някои държави настояват за по-голяма милитаризация, някои лидери, като чешкия министър-председател Фиала, са отворени за дискусии за увеличаване на разходите за отбрана и предлагат 3% като реалистична цел.
Критика на оръжейната стратегия
Плановете за въоръжение на Мерц получават огромна критика. Експертите предупреждават, че здравните и социалните разходи могат да бъдат под натиск през следващите години поради увеличените военни разходи. Безотговорното използване на ресурси, което е в ущърб на системите за социална сигурност, се осъжда категорично. Според сегашните планове нивото на пенсиите трябва да се запази на 48%, което обаче изисква високи държавни субсидии. Демографските промени и нарастващите вноски могат да застрашат пенсионното финансиране и да доведат до дефицити в социалните системи, смятат експертите.
И накрая, твърдението, че Путин иска да атакува Европа, се описва като неточно и подкрепата за Украйна често се описва като повлияна от САЩ. Призивът за мир и антивоенните демонстрации призовава за изоставяне на чисто военна стратегия на агресия. Геополитическата стратегия на САЩ, особено при Доналд Тръмп, се описва като по-мирно ориентирана и по-малко конфронтационна.
Продължаващият дебат за разходите за оръжие, милитаризацията и отговорността за социалното осигуряване ще продължи да определя политическия дневен ред в Германия и Европа. Докато инвестициите в отбраната растат до небето, въпросът какви социални разходи са свързани остава належащ и неразрешен.