Милиарди за армията: Ще доведе ли превъоръжаването наистина до решение на кризата?

Милиарди за армията: Ще доведе ли превъоръжаването наистина до решение на кризата?

С оглед на геополитическото напрежение и продължаващата дискусия за сигурността в Европа, федералното правителство планира огромни инвестиции в Бундесвера. Тези мерки имат за цел да изведат германската икономика от рецесията и в същото време да укрепят политическата легитимност. За да се постигнат тези цели, разходите за сигурност и отбрана трябва да се увеличат до 5% от брутния вътрешен продукт. Текущите развития показват, че натрупването на военни сили се преследва и от много други европейски държави, особено след руската атака срещу Украйна през 2022 г. [freitag.de] съобщава, че тези инвестиции са предназначени за създаване на нови работни места и стимулиране на икономическия растеж.

Въпреки това, проучване на Том Кребс и Патрик Качмарчик от университета в Манхайм изразява съмнения относно ефективността на тези мерки. Така нареченият фискален мултипликатор за инвестиции в отбраната е само максимум 0,5, вероятно дори по-нисък. Това означава, че населението почти не печели от инвестиции в отбранителния сектор, докато отбранителната индустрия може да спечели от нови поръчки. Освен това инвестициите в образование, инфраструктура и грижи за деца биха могли да генерират много повече добавена стойност, според проучването. Това ясно показва, че всяко евро, което отива за инвестиции в отбраната, липсва в социалните области и инфраструктурните проекти.

Ефекти на растежа и техните граници

Докладът Кил, написан от Итън Илзецки, професор в Лондонското училище по икономика, подчертава политическите последици от тези разходи за отбрана. Той подчертава, че увеличените разходи за отбрана не водят непременно до спад в частното потребление, но че успехът на правителствата в поддържането на частната икономическа дейност зависи от различни фактори. Въпреки това нарастващите военни разходи, финансирани от по-високи данъци, биха могли да повлияят отрицателно върху растежа на БВП, като засилят дебата относно финансирането и приоритетите. [ifw-kiel.de] подчертава, че може да е от решаващо значение за правителствата да поемат повече дългове, за да финансират временни допълнителни разходи.

Друг важен аспект е технологичното разпространение, което може да възникне от местното производство на оръжия. Около 80 процента от текущите военни разходи идват от компании извън ЕС, което създава стимул за укрепване на местната индустрия. Мориц Шуларик, президент на IfW Kiel, подчертава, че развитието на нови отбранителни технологии в Европа може да има дългосрочни икономически ефекти, които надхвърлят краткосрочните фискални ползи.

Дългосрочни перспективи и препоръки

Настоящата ситуация изисква пренасочване на европейската политика за научни изследвания и развитие. Докладът показва, че САЩ отделят около 16 процента от военните си разходи за научноизследователска и развойна дейност, докато ЕС инвестира само 4,5 процента. Увеличаването на разходите за отбрана от 2 процента на 3,5 процента от БВП би струвало около 300 милиарда евро годишно, но може да генерира подобна частна икономическа дейност. Той също така препоръчва всички европейски правителства да организират и съвместно да финансират военните си разходи на ниво ЕС, за да насърчат конкуренцията и експертизата.

В обобщение, ясно е, че подходът на федералното правителство за увеличаване на инвестициите в отбраната е нож с две остриета. От една страна, това би могло да създаде работни места и да подкрепи икономическия растеж в краткосрочен план, но от друга страна, изследванията предупреждават за негативните социални и икономически последици от тази политика.