Житейски истории на разселените: Лекция в Маркт Швабен!
На 19 май в Краеведския музей Маркт Швабен ще се проведе лекция на Вили Бек, която ще се занимава с проблема с бежанците след края на Втората световна война. Под надслов „80 години от края на Втората световна война в Европа – разселените идват в Маркт Швабен и са приети в казармите“ лекцията ще започне в 18.30 ч. Merkur съобщава, че Бек ще хвърли светлина върху последиците от германското поражение за етническите немски групи от населението от източната и югоизточната част на Европа. Фокусът на лекцията е бягството, експулсирането и приемането на бежанци в Маркт Швабен и условията на живот, свързани с тяхната съдба и...
Житейски истории на разселените: Лекция в Маркт Швабен!
На 19 май в Краеведския музей Маркт Швабен ще се проведе лекция на Вили Бек, която ще се занимава с проблема с бежанците след края на Втората световна война. Под надслов „80 години от края на Втората световна война в Европа – разселените идват в Маркт Швабен и са приети в казармите“ лекцията ще започне в 18.30 ч. Меркурий съобщава, че Бек ще хвърли светлина върху последиците от германското поражение за етническите немски групи от населението от източната и югоизточната част на Европа. Фокусът на лекцията е бягството, експулсирането и приемането на бежанци в Маркт Швабен и условията на живот и трудностите, свързани с тяхната съдба в следвоенния период.
Централна тема ще бъде и историческото разглеждане на емиграцията на германци в югоизточните европейски области, илюстрирана от съдбата на дунавските шваби. Бек ще направи лекцията не само информативна, но и с хумористични и замислени приноси на диалектите на бежанските казарми.
Исторически контекст и паметни дни
Спомените за бягство и експулсиране стават особено активни в различни паметни дни, като 40-ата годишнина от капитулацията на Германския райх на 8 май 1945 г. На този ден Рихард фон Вайцзекер изнесе важна реч в Бундестага, в която почете паметта на разселените лица. bpb Той даде да се разбере, че любовта на изселените към родината не е реваншизъм и призова за разбиране към съдбата им. Вайцзекер също се изказа в полза на постоянна сигурност за разселените хора и отхвърли преразглеждането на източната граница на Германия.
Двустранните споразумения между Германия и Полша, като Договора за границата, подписан през ноември 1990 г. и Споразумението за добросъседство през юни 1991 г., сложиха край на дългогодишен конфликт и потвърдиха правата на германците, живеещи в Полша. Тези стъпки допринесоха за това интеграцията на бежанците и разселените лица в германското общество да се разглежда като успешна, като изравняването на тежестта от 1952 г. се разглежда като решаващо начало на икономическата и социална интеграция.
Текущи развития и предизвикателства
Въпреки това дискусията за бягството и експулсирането претърпя маргинализация в общественото възприятие през последните десетилетия. Въпреки че германската историческа наука започва да се занимава с експулсирането на ранен етап, умственото справяне със загубата остава недостатъчно и до днес. Особено през 70-те години на миналия век, при социално-либералната коалиция, се появи нова източна политика, насочена към нормализиране на отношенията.
Кризата на организациите на разселените лица съвпадна с възраждането на темата за бягството и експулсирането в обществото, което доведе до нови подходи в изследванията, особено след падането на Стената през 1989/90 г. Настоящите изследвания и международните сътрудничества все повече насърчават разбирането и цялостното осветляване на темата. Освен това както германското малцинство в Полша, така и въпросът за експулсирането в Чешката република продължават да бъдат емоционално и политически обременени.