Правителството планира да получи достъп до милиарди от пасивни сметки!
Федералното правителство планира да използва средства от пасивни сметки за благотворителни цели. Критиците предупреждават за нарушения на собствеността.
Правителството планира да получи достъп до милиарди от пасивни сметки!
В Германия има значителна сума пари в така наречените спящи сметки. Изчислено е, че между 2 и 9 милиарда евро лежат неактивни в тези сметки, които често се създават след смъртта на титуляра на сметката или защото са били забравени. Този проблем сега привлече вниманието на федералното правителство, което планира да използва тези средства добре. Това беше заложено в коалиционното споразумение, но това е само декларация за намерения, тъй като все още няма проектозакон. Inside Digital съобщава, че в момента в Германия няма регулации относно обработката на „изоставени“ средства, което е в контраст с много други страни от ЕС.
Дефиницията на пасивни сметки не е единна. Според кратка информация от германския Бундестаг от 2019 г. спящ акаунт съществува, ако няма контакт с титулярите или упълномощените лица за дълъг период от време. Остава обаче неясно след какъв период акаунтът се класифицира като неактивен и следователно неактивен. Торстен Хьохе, главен съветник на Германската банкова асоциация, каза, че в момента няма законови изисквания за определяне на точен период, което създава правни пречки. MDR подчертава, че определянето дали сметката се счита за неактивна след пет, десет или двадесет години без движение не е ясно дефинирана.
Критика на плана на федералното правителство
Плановете на федералното правителство срещат съпротива. Höche посочва, че желаният достъп до тези средства може да представлява намеса в правата на собственост на завещателите или оцелелите клиенти на банката. Съгласно действащото правно положение, при починал титуляр първо трябва да се изясни дали има наследници. Ако това не е така, парите отиват в държавата. В миналото банките можеха да изключат и облагат с данък пари, които са останали недокоснати в продължение на 30 години, ако държавите не предявят иска за наследство.
Централен остава въпросът какво ще се случи със сметките, ако собственикът внезапно се появи и си поиска обратно депозитите. В момента банките са задължени да изплащат такива средства, но не е ясно как това може да бъде гарантирано при евентуална нова регулация. Тези несигурности водят до нарастващ скептицизъм към плановете на правителството и подчертават сложността на проблема.