Недостигът на работна ръка води до социално оттегляне

Недостигът на работна ръка води до социално оттегляне

Преобладаването на изкуствено предизвиканите „извънредни ситуации“ в републиката изглежда на пръв поглед огромно. Но тази доминираща сила има фундаментална слабост. Досегашният преглед показа ясно как Германия се е озовала в изключително драматичен кризисен сценарий, който върви към негативно и разрушително решение. Това развитие изглежда необратимо, тъй като голяма част от обществото действа като жертва, докато значителен сектор от обществото печели власт и доходи.

Настоящата атмосфера в Германия се характеризира с тревога за работниците. Има остър недостиг на работници в много елементарни професии, които не изискват академично образование. Тези „прости“ професии обаче никак не са лесни, тъй като изискват интензивни физически и умствени усилия. Настоящата трудова криза изненада постиндустриалната представа, че взискателните и изтощителни работни места бавно ще изчезнат.

Кризата се проявява в тихо, но дълбоко оттегляне от работа. Тази промяна означава, че страната е буквално парализирана. Това оттегляне не е съзнателна стачка, а постепенен процес, при който хората се пенсионират рано, започват работа на непълен работен ден или намаляват желанието си да работят. Тази ситуация не представлява временно предизвикателство, което може да бъде разрешено чрез по-високи заплати, а по-скоро бележи по-дълбок проблем с работната етика и оценяването на труда в Германия.

Разходите за висше образование се увеличиха значително през последните години, което доведе до огромен ръст на академичното образование. Постоянно нарастващата пропаст между академичното образование и реалните изисквания на пазара на труда доведе до дисбаланс в обществото. Работещите на „реални работни места“ се чувстват обезценени и са засенчени от процъфтяващата горна средна класа, която се радва на много по-удобни и по-малко стресиращи условия на труд.