Политиката на Китай за климата 2025: повратна точка или задънена улица за земята?

Политиката на Китай за климата 2025: повратна точка или задънена улица за земята?

Глобалната климатична политика е в решаваща повратна точка, тъй като температурите се повишават и екстремните климатични явления се увеличават. В този контекст САЩ отново се оттеглят от международната си отговорност, което все повече насочва вниманието към Берлин, Брюксел и Пекин. По-специално политиката на Китай за климата играе ключова роля в усилията за постигане на целта от 1,5 градуса на Парижкото споразумение за климата. Китай, който стана най-големият източник на парникови газове в света през 2006 г., сега представлява 30% от глобалните емисии на парникови газове и 28% от емисиите на CO2, с емисии на глава от населението от 10,1 тона, сравнимо с развитите страни от ОИСР и над средното за ЕС.

Повратна точка в климатичната политика на Китай може да настъпи през 2025 г., тъй като емисиите на CO2 потенциално биха могли да намалеят за първи път, въпреки нарастващото търсене на енергия. Това е в съответствие с предстоящия 15-ти петгодишен план на Китай, чиито актуализирани национални климатични цели (NDC) трябва да бъдат представени на ООН до февруари 2025 г. Тези цели ще оформят китайската климатична политика до 2035 г. и ще определят дали целите на Париж относно климата остават реалистични.

Целите на Китай в областта на климата и международната отговорност

Тези развития идват в момент, когато градовете в Китай страдат от сериозно замърсяване на въздуха, което може да се разглежда отчасти като двигател за действия в областта на политиката за климата. Реформата и политиката на отваряне на Дън Сяопин, които започнаха преди около 40 години, доведоха до огромен икономически растеж и позволиха на стотици милиони хора да избягат от бедността. Но този растеж беше придружен и от огромно увеличение на замърсяването на околната среда, което допринесе за глобалното затопляне. Потреблението на въглища в Китай се е увеличило повече от десет пъти от 1965 г. насам, а страната произвежда и консумира повече от половината въглища в света.

В контекста на предстоящия шаблон за NDC е от решаващо значение Германия и ЕС да поемат по-активна роля в дипломацията за климата. Особено след оттеглянето на САЩ, Германия може да действа като мост в диалога с Китай. Въпреки това, за да отправи надеждни изисквания към Китай, Германия трябва да поддържа собствените си климатични амбиции. Борбата с климата е възпрепятствана от вътрешни предизвикателства в рамките на ЕС и Германия, което увеличава неотложността от стратегически действия по политиката в областта на климата.

Ролята на Китай в международната защита на климата

Решенията на Китай тази година ще окажат значително влияние върху това дали целта от 1,5 градуса може да бъде постигната. Въпреки увеличените инвестиции във възобновяема енергия, страната остава силно зависима от въглищата, с 29 GW нови електроцентрали, работещи с въглища, пуснати в експлоатация през 2020 г. и още 200 GW, планирани през 2021-2025 г. Подобни решения биха могли да застрашат постигането на целите, особено като се има предвид, че Китай продължава да се възприема като развиваща се страна и следователно призовава за глобална климатична справедливост.

Германските федерални политици трябва да развият по-задълбочено разбиране за значението на Китай в политиката за климата и в същото време да използват времето, за да ускорят действията си. Техническите иновации трябва да бъдат интегрирани в стратегията на Китай за климата, за да се постигнат ефективно целите за климата. Лидерската група на Китай за подобряване на енергийната ефективност и стартирането на национална система за търговия с емисии през 2021 г. са стъпки в правилната посока, но зависимостта от изкопаемите горива остава огромно предизвикателство.

Идните месеци са от решаващо значение за европейската климатична дипломация, особено с оглед на подаването на NDC от Китай през септември. Ясно е, че без амбициозната климатична политика на Китай спазването на ограничението от 1,5 градуса не е възможно.

Като цяло е ясно, че ролята на Китай в международната защита на климата е незаменима. Списъкът за наблюдение на климата ще продължи да се стеснява, докато световната общност чака да види как Пекин ще отговори на глобалните предизвикателства и какви стъпки ще предприеме за намаляване на въглеродните емисии. Както Китай, така и международната общност са изправени пред предизвикателството да намерят баланса между икономическия растеж и опазването на околната среда, за да осигурят устойчиво бъдеще.