Среща на върха на ЕС в Брюксел: спор за оръжия и пари за Европа!

На среща на върха в Брюксел лидерите на ЕС постигнаха споразумение за закупуване на нови оръжия за повишаване на отбранителната способност на Европа. Това решение е приветствано от Европейската комисия, която изчислява, че ще трябва да бъдат инвестирани допълнителни 500 милиарда евро в проекти за въоръжение през следващите десет години, за да се постигнат цели като европейска противовъздушна отбрана и осигуряване на източните граници. Два основни въпроса обаче остават неясни: Кой трябва да произвежда военната техника и как ще се гарантира финансирането й?

Срещата се проведе в Palais d’Egmont с цел създаване на поверителна атмосфера. По време на дискусията беше обсъден и призивът на президента на САЩ Доналд Тръмп към страните от НАТО да увеличат разходите си за отбрана до 5% от БВП. В този контекст канцлерът Олаф Шолц отбеляза, че Германия едва изпълнява квотата на НАТО, а седем страни от ЕС не я изпълняват.

Европейските разходи за отбрана на фокус

В контекста на продължаващата война в Украйна, бюджетите за отбрана на страните-членки на ЕС за 2024 г. показват ясна тенденция към нарастване. Този подход се формира от геополитическо напрежение, ангажименти към НАТО и национални приоритети. Полша например реши да увеличи разходите си за отбрана до 3% от БВП. Други страни като Словакия, Словения, Латвия и Румъния също се стремят да достигнат границата от 2%. Румъния увеличи бюджета си за 2022 г. с 14%.

Предизвикателствата във френско-германското партньорство също стават ясни, особено в отбранителните проекти като Future Combat Air System (FCAS) и Main Ground Combat System. Европейският фонд за отбрана, на стойност 8 милиарда евро за периода 2021-2027 г., има за цел да подсили отбранителните технологии и индустрията, докато във Франция, Обединеното кралство и Полша се планират значителни увеличения на бюджета. Германия възнамерява да предвиди в бюджета допълнителни 100 милиарда евро, за да постигне целта на НАТО от 2% от БВП.

Дискусията за финансирането на нови оръжия също остава централна. Президентът Макрон призовава за повече европейско финансиране и отпускане на споделен дълг, докато Германия, Холандия и Австрия се противопоставят на това. Шолц даде да се разбере, че няма да има общ дълг за ЕС. Има също дискусия за възможно пренасочване на Европейската инвестиционна банка, за да се даде възможност за финансиране на оръжия, но това среща съпротива, тъй като банката е известна по-специално като „климатична банка“.

Тези развития показват дълбока промяна в отбранителната стратегия на Европа, подсилена от геополитическата реалност и натиска върху НАТО да следва единна отбранителна политика. Предстои да видим как страните-членки на ЕС ще отговорят на възникващите предизвикателства.