Икономиката на Русия на ръба: задават се масови фалити!

Икономиката на Русия е изправена пред предстоящо огромно увеличение на корпоративните фалити. Централен фактор е преминаването на Владимир Путин към военна икономика, което допълнително изостри съществуващите проблеми. Високата инфлация принуждава руската централна банка да повиши основния лихвен процент до 21 процента, докато прогнозите сочат, че той може да бъде повишен до 25 до 30 процента в бъдеще.

В края на 2024 г. над 20 процента от производствените компании са платили лихви, което представлява повече от две трети от тяхната печалба преди данъци (EBIT). Освен това кредитирането на ключови индустрии се срина с 30 до 50 процента през ноември и декември 2024 г., докато вземането на заеми на дълговия пазар става все по-трудно. Експертите предупреждават за вълна от просрочия и взаимни просрочия.

Предупреждения за фалити във въгледобивната индустрия

В периода между юли и септември 2024 г. при големите и средните компании процентът на закъснели плащания е 19 процента, а при малките фирми процентът достига 25 процента. Игор Сечин, ръководителят на Роснефт, разкритикува финансовата политика на централната банка за отрицателното й въздействие върху разходите за финансиране. Търговските центрове, отбранителният сектор и въгледобивната индустрия са особено изложени на риск.

Отбранителната промишленост страда от западните санкции, които ограничават достъпа до важни компоненти, докато недостигът на квалифицирани работници допълнително натоварва индустрията. Сергей Чемезов предупреди, че много компании могат да фалират, ако цените останат на сегашните нива. Въглищната промишленост също е изправена пред големи удари поради спадащото търсене, особено от Китай.

Според докладите руският внос на въглища е спаднал със седем процента до 95,1 милиона тона през 2024 г. В този контекст руското правителство обмисля мерки в подкрепа на възможен масов фалит във въгледобивната индустрия. В допълнение към тези икономически предизвикателства се установи, че санкциите срещу руската икономика имат все по-негативно въздействие върху производството на въглища.

Преди конфликта в Украйна руската икономика беше един от трите най-големи износители на въглища в света. През 2021 г. пазарният дял на руските антрацитни въглища във вноса на ЕС беше 46,7 процента, но от 2022 г. има въглищно ембарго на EZ срещу Русия, което забранява на държавите от ЕС да внасят въглища от Русия. Русия се опита да пренасочи износа си на въглища към Азия, като Китай се очертава като основен купувач.

Въпреки това, тъй като Китай внесе рекордните 543 милиона тона въглища през 2024 г., руският внос на въглища също намаля и трябваше да предостави отстъпки за купувачите, за да остане конкурентоспособен. Индустрията регистрира обща загуба от 91 милиарда рубли от януари до септември 2024 г., най-високата от всички сектори. Анализатори изчисляват, че проблемите във въгледобивната промишленост ще продължат поне две години, докато търговията с втечнен природен газ и петрол също се бори поради западните санкции.

За въгледобивната индустрия това означава, че някои минни компании вече трябваше да затворят поради липса на продажби. Министерството на икономическото развитие и Федералната данъчна служба бяха помолени да подкрепят затруднените минни операции, а Vneshekonombank може да поеме контрол върху проблемните активи.