Шри Ланка е дълбоко в дълговата криза: финансов експерт анализира предисторията и отговорните.

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Според доклад на taz.de Шри Ланка е дълбоко в дългова криза, която се влоши през последните две години. Икономиката на страната се сви със 7,8%, а нивото на бедност се повиши до 25%. Социологът Ахилан Кадиргамар вижда основната вина за тази криза в неолибералния път на развитие, определен от МВФ и Световната банка. Валутата на страната, рупията, беше обезценена, което доведе до поскъпване на много вносни стоки с 80 процента. Хората вече не могат да си позволят тези стоки. Разходите за електроенергия са се утроили или учетворили за най-бедните. Правителството има...

Gemäß einem Bericht von taz.de, Sri Lanka steckt tief in einer Schuldenkrise, die sich in den letzten zwei Jahren noch verschärft hat. Die Wirtschaft des Landes schrumpfte um 7,8 Prozent und die Armutsrate stieg auf 25 Prozent an. Die Hauptschuld für diese Krise sieht Soziologe Ahilan Kadirgamar beim neoliberalen Entwicklungspfad, den der IWF und die Weltbank vorgegeben haben. Die Währung des Landes, die Rupie, wurde abgewertet, was dazu führte, dass viele Importwaren um 80 Prozent teurer wurden. Die Menschen können sich diese Waren nun nicht mehr leisten. Die Elektrizitätskosten haben sich für die Ärmsten verdreifacht oder vervierfacht. Die Regierung hat …
Според доклад на taz.de Шри Ланка е дълбоко в дългова криза, която се влоши през последните две години. Икономиката на страната се сви със 7,8%, а нивото на бедност се повиши до 25%. Социологът Ахилан Кадиргамар вижда основната вина за тази криза в неолибералния път на развитие, определен от МВФ и Световната банка. Валутата на страната, рупията, беше обезценена, което доведе до поскъпване на много вносни стоки с 80 процента. Хората вече не могат да си позволят тези стоки. Разходите за електроенергия са се утроили или учетворили за най-бедните. Правителството има...

Шри Ланка е дълбоко в дълговата криза: финансов експерт анализира предисторията и отговорните.

Според доклад на taz.de,

Шри Ланка е дълбоко в дългова криза, която се влоши през последните две години. Икономиката на страната се сви със 7,8%, а нивото на бедност се повиши до 25%. Социологът Ахилан Кадиргамар вижда основната вина за тази криза в неолибералния път на развитие, определен от МВФ и Световната банка.

Валутата на страната, рупията, беше обезценена, което доведе до поскъпване на много вносни стоки с 80 процента. Хората вече не могат да си позволят тези стоки. Разходите за електроенергия са се утроили или учетворили за най-бедните. Сега правителството се споразумя за заем от 2,9 милиарда долара с МВФ, но това идва с условия като съкращаване на разходите и приватизация.

Дълговата криза в Шри Ланка е тясно свързана с кризата с доставките и ценовия шок, които доведоха до масови протести. Президентът Готабая Раджапакса дори трябваше да избяга от протестите през юли 2022 г. Китай също играе роля в тази криза, тъй като страната е финансирала много проекти в Шри Ланка в миналото.

Дългът към Китай обаче представлява само около 13 или 14 процента от външния дълг. Повечето дългове се състоят от търговски заеми. Шри Ланка се бори да обслужва този дълг, оставяйки страната пред несигурно бъдеще.

Финансирането за развитие и типът проекти, идващи от Китай или мултинационални корпорации, провалиха страните в Глобалния юг. Шри Ланка е една от първите страни, преминали през тази дългова криза. Има вероятност подобни кризи да възникнат и в други страни.

Не е ясно как ще се развие глобалният ред във връзка с развитието в страните от БРИКС, като Индия и Китай, както и плановете за реформи на Световната банка. Остава да видим как ще се развие ситуацията в Шри Ланка и какво въздействие ще има тази дългова криза върху други страни.

Прочетете статията източник на taz.de

Към статията