Съмнителният план на Тръмп: отслабване на долара, спасяване на индустрията?

Съмнителният план на Тръмп: отслабване на долара, спасяване на индустрията?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп следва противоречив план за отслабване на долара с цел укрепване на местната индустрия. Този план, известен като Споразуменията Мар-а-Лаго, е разработен от Стивън Миран, председател на икономическия консултативен съвет на Тръмп. Миран твърди, че статутът на долара като световна резервна валута натоварва икономиката на САЩ и допринася за деиндустриализацията. Високото търсене на долара води до повишаване на стойността му, което прави американските стоки по-скъпи и причинява търговски дефицити. В отговор на това развитие много американски производители преместват производството си в чужбина, което от своя страна излага на риск работните места.

Връзката между долара и търговския дефицит обаче е по-сложна, отколкото Миран представя. Чуждестранните инвеститори държат държавни облигации на САЩ, за да стабилизират своите обменни курсове, но често избягват да инвестират в други активи на САЩ. В исторически план доларът не е имал неблагоприятно въздействие върху текущата сметка на САЩ като резервна валута през 60-те до 70-те години на миналия век. Причините за дефицита по текущата сметка също са различни; те зависят, наред с други неща, от връзката между националните спестявания и инвестициите.

Предизвикателствата на споразумението Мар-а-Лаго

През 2024 г. бюджетният дефицит на САЩ беше 6,4% от БВП, докато дефицитът по текущата сметка беше под 4%. Планът на Миран се смята за погрешен, тъй като доларът е само един от многото фактори, допринасящи за търговския дефицит. Затварянето на бюджетния дефицит може да бъде по-лесно от търговска война, но ще изисква политически действия в Конгреса. Въпреки високото ниво на автоматизация, силата на американската икономика остава привлекателна за международните инвеститори.

Критиката към подхода на Тръмп е подсилена от текущите икономически тенденции и глобалните политически развития. Китай, например, е обвинен в изкривяване на глобалното разпределение на капитала чрез публични политики, които създават прекомерни спестявания. Липсата на социално осигуряване и неразвитите кредитни и спестовни инструменти в Китай принуждават домакинствата да спестяват повече, докато корпоративните печалби се облагодетелстват от намаляващото заплащане на труда.

Глобални последици и бъдещи перспективи

Стратегиите на китайското правителство за влияние върху разпределението на капитала чрез държавни предприятия и публични субсидии имат значително въздействие върху международната търговия и икономиката на САЩ. Освен това към търговската политика на САЩ често се подхожда с доктрината за „реципрочност“, която има за цел да приложи тарифите на търговските партньори към американски продукти в огледален образ. Твърди се, че са необходими специфични тарифи в зависимост от еластичността на търсенето на вносни стоки, за да не се повишават потребителските цени.

В настоящия многополюсен свят ерозията на долара като основна резервна валута може да противоречи на интересите на САЩ в дългосрочен план и да дестабилизира световния финансов пазар. Протагонистите на новите тарифни мерки също виждат тези мита като средство за контролиране на чуждестранния износ и намаляване на данъчната тежест върху гражданите на САЩ. Този подход обаче може да бъде подвеждащ и повдига въпроса дали умишленото отслабване на долара действително ще укрепи американската индустрия или ще се окаже саморазрушително.

Като цяло, остава да се види как споразумението Мар-а-Лаго и свързаните с него икономически политики ще се отразят на икономиката на САЩ и на международната търговска ситуация. Предизвикателствата на глобалната сцена и променящата се икономическа среда изискват новаторски отговори и устойчиви политики.