Ръст на изток: Полша и Хърватия изпревариха Австрия!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Прогноза на ЕС за пролетта на 2025 г.: Хърватия, Полша и Чехия отбелязват икономически растеж, докато Австрия се свива.

EU-Frühjahrsprognose 2025: Kroatien, Polen und Tschechien verzeichnen Wirtschaftswachstum, während Österreich schrumpft.
Прогноза на ЕС за пролетта на 2025 г.: Хърватия, Полша и Чехия отбелязват икономически растеж, докато Австрия се свива.

Ръст на изток: Полша и Хърватия изпревариха Австрия!

Икономическата ситуация в Европа показва доказателства за бавен, но стабилен растеж, особено в някои региони на Централна и Източна Европа. Силно Пресата Има положително развитие в Хърватия, Полша и Чешката република, докато Австрия ще бъде единствената членка на ЕС, която ще претърпи свиване от -0,3% през 2025 г. Тези различни тенденции в рамките на ЕС са отразени и в прогнозата на Европейската комисия от пролетта на 2024 г.

През 2024 г. се очаква растежът на БВП да бъде умерен в ЕС от 1,0% и в еврозоната от 0,8%. Прогнозите за растеж нарастват до 1,6% в ЕС и 1,4% в еврозоната през 2025 г. Тази стабилност идва въпреки по-високите геополитически рискове и стагнираща икономика в Германия, която ще се възстановява бавно поради несигурност Представителство на ЕС докладвани.

Икономически акценти в Централна и Източна Европа

Полша се откроява като шестата по големина икономика в ЕС с прогнозен ръст на БВП от 3,3%. Положителните показатели в Полша включват голям вътрешен пазар, големи обеми инвестиции и стабилна инфлация от 3,6%. Това е свързано със забележително ниво на безработица от едва 2,8%, което де факто означава пълна заетост. Следва Хърватия с очакван растеж от 3,2%, подкрепен от силното частно потребление и финансирането от ЕС. Чешката република има стабилна вътрешна икономика, в която отрицателният търговски баланс се компенсира от вътрешното потребление.

  • Wachstumsaussichten:
    • Polen: 3,3%
    • Kroatien: 3,2%
    • Tschechien: Stabil, positive Trends durch Binnenkonsum

За разлика от това, Унгария има „несигурна бизнес среда“, водеща до растеж под средния. Въпреки че частната потребителска мощ се развива положително, компаниите показват сдържаност в инвестициите си. Друг аспект е антиевропейският курс на Унгария, който доведе до загуба на важно финансиране от ЕС. Въпреки това за 2026 г. се прогнозира увеличение на БВП от 2,5%, подкрепено от стабилно частно потребление и подобрени перспективи за износ.

Обща икономическа стабилност

ЕС като цяло показва признаци на стабилна икономическа устойчивост. Намаляването на ХИПЦ-инфлацията предполага, че покупателната способност постепенно се увеличава отново, с прогнозиран процент на инфлация от 2,7% през 2024 г., спадащ до 2,2% през 2025 г. Това развитие се разглежда като положително, особено в контекста на икономическото възстановяване след предизвикателствата от последните години.

Необходимостта от повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта се подчертава от различни представители на ЕС. Тези предизвикателства обаче се смекчават чрез подобряване на нивата на заетост и стабилно частно потребление, докато средното ниво на безработица е 6,0% през 2023 г.

Като цяло перспективите за 2025 г. сочат бавно, но стабилно подобряване на икономическата ситуация в ЕС. Докато някои държави стагнират или изпитват свиване, други като Полша и Хърватия показват чрез положителните си икономически показатели, че има и значителни възможности за растеж в рамките на ЕС.