Тарифите падат, дълговете растат: Тръмп и икономическата криза в САЩ

Тарифите падат, дълговете растат: Тръмп и икономическата криза в САЩ

САЩ са изправени пред сложна икономическа ситуация, характеризираща се с висок национален дълг и продължаващи търговски конфликти. Доналд Тръмп наскоро обяви мита, които бяха отложени или въведени в последния момент. Митата върху определени стоки ще паднат от 145% на 30%, но базова тарифа от 10% ще остане за целия внос, както и специфичните за индустрията тарифи за автомобили, стомана, алуминий, полупроводници и вероятно фармацевтични продукти. Експертите предупреждават, че тези мерки могат да намалят потреблението и да доведат до слаб растеж. Walmart например вече обяви, че ще увеличи цените заради по-високите тарифи. Средната ефективна тарифа за внос в САЩ сега е 15%, което е шест пъти по-високо, отколкото преди Тръмп да встъпи в длъжност и представлява голямо предизвикателство за потребителите.

Въпреки че индексът S&P 500 се възстанови от началото на годината, перспективите за стабилизирана икономика са несигурни. Председателят на Фед Джеръм Пауъл изрази загриженост относно възможни постоянни шокове в предлагането и не желае да намали лихвените проценти. Междувременно правителството на САЩ натрупва близо 2 трилиона долара нов дълг годишно, което кара общия дълг да изпреварва годишното икономическо производство. Moody's понижи кредитния рейтинг на САЩ, което означава, че страната е загубила най-високия рейтинг от трите големи рейтингови агенции. Това може да има дългосрочно негативно въздействие върху интереса на чуждестранните инвеститори, въпреки че САЩ все още се считат за привлекателна дестинация за преки инвестиции, главно поради падащите данъци и големия пазар на продажби.

Въздействието на търговския конфликт върху еврозоната

Търговският конфликт между САЩ и Европа оказва влияние не само върху американската, но и върху европейската икономика. Паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) е повлияна от тези напрежения. За да укрепят европейската отбрана, страните от еврозоната са принудени да поемат дългове за стотици милиарди. Това увеличава риска от екстремни реакции на пазарите на облигации, особено в силно задлъжнели страни като Италия и Франция.

По време на еврокризата от 2011/2012 лихвените проценти по държавните облигации се повишиха, което се отрази на доверието на инвеститорите. За да избегне подобен спад, оттогава ЕЦБ поддържа цените на облигациите чрез обширни покупки. Най-важният основен лихвен процент, лихвеният процент по депозитите, вече беше намален от 4,0 на 2,75 процента, като допълнително намаление се очаква на следващото заседание на ЕЦБ. Това намаление може да бъде придружено от несигурност относно глобална тарифна война, която потенциално може да предизвика скок в инфлацията.

Решения за лихвените проценти и перспективи за инфлацията в еврозоната

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард изрази загриженост относно несигурността на перспективите за инфлация в еврозоната. Нивото на инфлация в Германия в момента е 2,3%, а в еврозоната 2,5%, което е далеч от средносрочната цел от 2,0%. Няколко членове на ЕЦБ, включително Изабел Шнабел, призовават за дебат относно евентуално спиране на намаляването на лихвените проценти, за да се предотврати оставането на лихвените проценти твърде ниски и по този начин да доведе до висока инфлация и финансови кризи в дългосрочен план. Натискът върху централните банки нараства в световен мащаб, което може да застраши независимостта и стабилността на създателите на паричната политика.

Като цяло икономическата ситуация остава напрегната както в САЩ, така и в Европа, докато участниците на финансовите пазари следят отблизо как политическите решения в двата региона ще се отразят на икономическата среда.