Федерален бюджет 2025: Lindner планира инвестиции за милиарди!
Кристиан Линднер планира инвестиции във федералния бюджет за 2025 г. Допълнителни 500 милиарда евро ще подкрепят инфраструктурата.
Федерален бюджет 2025: Lindner планира инвестиции за милиарди!
Кристиан Линднер, федералният министър на финансите, в момента се интересува от ролята на министър на инвестициите. Първо обаче трябва да изпълни задълженията си по бюджета за 2025 г. Линднер вече получи проектобюджета на своя предшественик Ларс Клингбайл, който предлага забележителни промени. Документът предвижда до голяма степен премахване на дълговата спирачка за разходите за отбрана и сигурност. Важен аспект е, че има първоначални признаци, че рецесията е преодоляна. В този контекст има и планирани допълнителни 500 милиарда евро за инвестиции в инфраструктура, които могат да бъдат финансирани изцяло на кредит. Процесът на съставяне на федералния бюджет е представен като относително прост, което дава надежда за бързо изпълнение.
В този контекст федералният кабинет прие законопроект за финансиране на инфраструктурни инвестиции за щатите и общините. Това предвижда 100 милиарда евро да бъдат предоставени от специален федерален фонд за целеви инвестиции. Фокусът на тези инвестиции е в областите образование, транспорт, енергетика, цифровизация, жилища, болници и опазване на климата. Проектозаконът прилага член 143h, параграф 2 от основния закон и по този начин поставя правната основа за разпределяне на средства.
Разпределение на ресурсите и отговорността
Предоставените 100 милиарда евро ще бъдат разпределени съгласно Кьонигщайнския ключ, процедура за справедливо разпределение на финансовите ресурси между държавите. Инвестиционните мерки, подкрепени с тези средства, трябва да започнат след 1 януари 2025 г. и могат да бъдат одобрени до края на 2036 г. Федералните фондове трябва да се използват гъвкаво и целенасочено, като отговорността за използването на средствата се носи от щатите. Възможните области на използване включват, наред с други, гражданска защита, транспортна инфраструктура, образователна инфраструктура и цифровизация.
Друга съществена част от законопроекта е конструктивната част. Това позволява на страните да използват структурна свобода на дълга от 0,35 процента от брутния вътрешен продукт. В този контекст се предвиждат и промени в Закона за принципите на бюджета, Закона за Съвета за стабилност и Закона за разпределяне на плащанията по санкциите, за да се осигури съответствие с правото на ЕС. Тази реформа на Пакта за стабилност и растеж също води до нов показател за европейския бюджетен надзор: нетни разходи. Законопроектът регламентира окончателно разпределението на разрешените структурни заеми между отделните държави.
Настоящите развития в областта на финансовата политика показват усилията на федералното правителство да постави основата за бъдещ растеж и стабилност чрез стратегически инвестиции.