Икономическата политика на Китай под натиск: критиците предупреждават за колапс!

Икономическата политика на Китай под натиск: критиците предупреждават за колапс!

Икономическата политика на Китай е изправена пред нарастваща критика както от международни, така и от местни рангове. Влиятелно партийно списание наскоро постави под въпрос икономическите стратегии на страната и предизвика фурор. Критиките са насочени към свръхкапацитета и пагубните ценови войни в ключови индустрии. Те включват по-специално секторите на фотоволтаиците, литиевите батерии и електрическите превозни средства.

Агресивните ценови войни принуждават компаниите да правят компромис с качеството. Това възпрепятства иновациите и инвестициите в научноизследователска и развойна дейност. Подобни мерки водят до огромна загуба на социални ресурси и заплаха от задлъжняване, което в крайна сметка може да застраши дългосрочния растеж. Освен икономисти, членове на комунистическото ръководство също изразиха критики към тези развития.

Критика на регулацията

Местните власти също са на огневата линия. Те са критикувани, че регулират твърде малко или твърде много. Регулациите не могат да се справят с темповете на икономическо развитие. Непълните предпазни мерки за фалити на компании предотвратяват ефективното ограничаване на свръхпредлагането. Някои местни власти създават изкуствени икономически убежища чрез преференциални данъци и субсидии.

Друг момент е зависимостта от износа, която се подсилва от слабото вътрешно търсене. Много китайски граждани спестяват поради слаба мрежа за социална сигурност. Тази икономическа ситуация много напомня на предизвикателствата, пред които е изправена Япония през 90-те години на миналия век, което в крайна сметка доведе до значителен дълг и рискове от дефлация.

Международно напрежение

Агресивната търговска политика на Китай сега предизвика вълни в международен план, особено в отношенията със САЩ и ЕС. Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас предупреждава за дългосрочните последици от тази политика върху европейската сигурност и работни места. Продължаващите критики може да показват необходимо пренастройване на икономическата политика, за да се осигури устойчив растеж.

На глобалната сцена САЩ при президента Тръмп въведоха агресивна търговска политика с така наречените мита за Деня на освобождението. Тези мита не са насочени само към Китай, но имат влияние в световен мащаб. Развиващите се страни са особено засегнати от това, докато в същото време USAID се разгражда. Китай, от своя страна, засилва икономическото си присъствие в глобалния юг. Китай се опитва да спечели влияние чрез безмитен достъп до пазара, инфраструктурни проекти и инвестиции в зелени технологии.

14-ият петгодишен план на Китай подчертава значението на модернизирането на традиционни индустрии като текстилната и инженерната. За да укрепи собствената си икономическа устойчивост, Китай следва стратегия за самодостатъчност и контрол върху глобалните вериги на стойността. Тези мерки обаче водят и до структурно свръхпредлагане в много сектори, което допълнително увеличава ценовия натиск върху развиващите се страни и блокира тяхното индустриално развитие.

В отговор на този натиск страни като Индия, Бразилия, Аржентина и Южна Африка използват търговски контрамерки, за да защитят своите местни производители. Тези държави все повече свързват китайските инвестиции с условия като трансфер на технологии и създаване на местна стойност. На фона на тези напрежения се отваря нов политически обхват за страните от Глобалния юг да действат като независими актьори.

ЕС е изправен пред предизвикателството да се позиционира като надеждна алтернатива на Китай и да развие стратегически партньорства с Глобалния юг. Тя може да спечели влияние чрез целенасочена подкрепа за изграждане на промишлен капацитет и регулаторна инфраструктура. В същото време трябва да се развият справедливи търговски практики и инструменти за мониторинг в страните партньори, за да се отговори на настоящите глобални предизвикателства.

Друг аспект е внимателното прилагане на съществуващите инструменти, като например механизма за коригиране на въглеродните граници, за да се избегнат неволни търговски бариери. Развиващите се страни също трябва да предефинират позицията си между големите силови блокове, тъй като се отваря нов обхват за действие.

Като цяло икономическата политика на Китай е в решаваща повратна точка, в която може да са необходими дълбоки реформи за справяне както с вътрешните предизвикателства, така и с международното напрежение.