Енергийният регион се променя: Защо възобновяемите енергийни източници имат значение сега!

Енергийният регион се променя: Защо възобновяемите енергийни източници имат значение сега!

Историята на доставките на енергия е белязана от важни повратни моменти, които значително повлияха на развитието на човечеството. В началото дървесината е била доминиращият източник на енергия и е била централен източник на енергия от векове. През 19 век обаче настъпва радикална промяна: дървесината е заменена от въглища, което поставя началото на нова ера в производството на енергия. Тази промяна впоследствие доведе до доминирането на петрола и газа, които оттогава играят решаваща роля в глобалните енергийни доставки.

В момента се наблюдава тенденция към възобновяема енергия. Фокусът тук е особено върху вятърната и слънчевата енергия. Историци като Франсоа Фресоз подчертават, че енергийният преход, както често се описва днес, е сложен процес, който не може да се разглежда като линейно развитие. Алтернативни подходи за диверсификация на енергийните доставки вече съществуват преди повече от век.

Исторически гледни точки върху енергийните тенденции

Тенденциите както при изкопаемите горива, така и при алтернативната енергия са поставени през 19 век. Още през 1878 г. крал Лудвиг II наредил да бъде построена изкуствена пещера от сталактит в пещерата на Венера в замъка Линдерхоф в Горна Бавария, която имала вълнова машина и многоцветно осветление. Това беше задвижвано от две дузини динамо, задвижвани от парни машини, четири години преди първите обществени електроцентрали в Лондон и Ню Йорк. Това показва, че иновациите в производството на енергия вече са били в ход много преди промишленото използване на изкопаеми горива да стане норма.

Друг крайъгълен камък е изграждането на първата в света вятърна турбина от датския метеоролог Пол ла Кур през 1891 г. в Асков. Само тридесет години по-късно 120 вятърни турбини вече покриват три процента от потреблението на електроенергия в Дания. Развитието на водноелектрическата енергия също набира скорост в края на 19 век, когато през 1896 г. на Ниагарския водопад влиза в експлоатация първата голяма водноелектрическа централа.

Предупреждения и видения

Загрижеността относно ограничеността на изкопаемите горива беше изразена твърде рано. През 1879 г. френският математик Августин Мушо предупреди за ограниченото бъдеще на тези енергийни източници и се застъпи за използването на слънчева енергия. По-ранните подходи за използване на алтернативна енергия включват например използването на петрол за отопление на термални бани в Константинопол по времето на римския император Луций Септимий Север около 200 г. сл. н. е. или изграждането на първия слънчев колектор от швейцарския изследовател Хорас-Бенедикт дьо Сосюр през 1767 г.

Развитието на енергийните технологии продължава да се увеличава през 20-ти век, когато през 1956 г. в Калдър Хол, Къмбрия, се отваря първата управлявана с търговска цел атомна електроцентрала, а Уъркингтън остава в историята като първото място в света, което използва ядрена енергия. Само за четири часа тази форма на производство на енергия достигна Лондон.

Днес, в контекста на настоящата енергийна дискусия и глобалната цел за намаляване на емисиите на CO2, става все по-ясно, че е необходима нова, фундаментална промяна в производството и използването на енергия. Предизвикателството е да се намери балансът между съществуващите енергийни източници и решенията, необходими за устойчиво бъдеще. Историята на енергийния преход ни показва, че постоянната промяна е неизбежна част от нашето енергийно бъдеще.

стандартът и Гео докладват изчерпателно за различните аспекти на енергийната история и свързаните с нея предизвикателства.